Последната авантюра на Кремъл
Задава се аншлус на Беларус, споделят освен съперници на Кремъл, само че и хора, спечелили неговото доверие.
Алексей Венедиктов да вземем за пример показа наскоро размишления за " взаимопроникването " сред икономическите, военните и политическите структури на двете страни.
Отреждайки какви ли не ориси на Александър Лукашенко: от вицепрезидент на " обединената страна " до пенсионер в Крим. Венедиктов позволи прочее и някоя " трагична история ". Не е зле да се вслушаме в думите му - шефът на радио " Ехото на Москва " е persona grata в съветските коридори на властта, нещичко подочува там и след това го преразказва на любознателната публика.
" Взаимопроникване " звучи по-прилично от " аншлус " или " анексия ", само че смисълът е все този. Русия гълтам Беларус, появява се нова страна и естествено й би трябвало нова конституция, която трансформира Путин в доживотен държател. Това е най-разпространеното, само че не и само пояснение за дейностите на Кремъл. Беларус е доста значима за Москва от военно становище. Това е страна с основно състояние в геополитическото пространство " сред Русия и НАТО " - присъединението й към Русия радикално ще промени стратегическата настройка в тази зона, ще ускори съветските позиции, надлежно и опасността за прилежащите страни.
На Запад постоянно виждат в Беларус стратегически буфер, неутрализиращ военнополитическия напън от Русия. През октомври 2018 година, малко преди посещаване в Минск, американският помощник-държавен секретар Уес Мичъл посочи, че " точно държавният суверенитет и териториалната целокупност на гранични страни като Украйна, Грузия и даже Беларус са най-сигурна цитадела против съветския неоимпериализъм ". Изненадващо изказване, само че и правилно.
Русия и Беларус са съдружници. Създадени са единна формация за противовъздушна защита и взаимна формация сухопътни войски. В спокойно време войските, включени в тях, се намират в местата за непрекъсната дислокация, под нормалното си командване. При опасност от война съветските елементи ще дойдат в Беларус и командването ще поемат беларуски генерали. Редовно се правят общи учения. Министерствата на защитата създават всяка година проекти за взаимни прояви, подсигуряващи действието на тези групировки. Благопристойната фасада обаче прикрива съществени различия.
Центърът за стратегически и външнополитически проучвания в Минск, непосредствен до беларуското управление, уточни в отчет, че тактиката на Русия планува преобразяване на Беларус " в източник на многочислени провокации и закани за сигурността и стабилността на страните от НАТО и Украйна ". С тази цел Москва упорства за " безграничен едностранен достъп на съветските Въоръжени сили на територията на Република Беларус, в това число с цел да работят от нейна територия към трети страни " - също така цели да подкопае " стабилността на Беларус и дееспособността на беларуската страна, да отнеме от Минск опцията дейно да управлява личната си територия ", с цел да работят оттова срещу прилежащи и близкоразположени страни вредителски и престъпни групировки*.
С други думи, Минск е наясно с задачата на Русия - да трансформира Беларус в плацдарм за военна агресия и " хибридна експанзия " против Полша, Литва и Украйна. Перспектива, която не блазни беларуското управление. Ще посочим за образец случая с разполагането на съветска военна база в тази страна. В началото на десетилетието Москва сложи въпроса за непрекъснато военно наличие, в това число за основаване на въздушна база в Беларус. Минск направи всичко допустимо това да не се случи. За известно време въпросът като че ли изчезна от дневния ред, само че през последните месеци отново стана настоящ предвид на идното излизане на Съединени американски щати от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват. На Кремъл му се ще да постави нуклеарните си ракети със междинен обхват допустимо най-близо до границите на натовската зона.
Тази вероятност не изпълва Минск с екстаз.
" Нашите военни могат дейно да работят, в случай че би трябвало, против всяка експанзия и спор на територията на Беларус (...) Затова нямаме потребност от никакви бази ", съобщи Александър Лукашенко.
И в случай че в Полша бъде основана американска военна база, Беларус ще отвърне не с разполагане на съветски войски в страната, а с разрастване на лични ракетни оръжия. Беларусите в действителност започнаха да създават по китайски лиценз ракети М20 (наречени там " Полонез " ), чиято далекобойност може да се увеличи до 500 километра. Според беларуски специалисти Китай е потърсен, тъй като Русия не дава на Беларус съвременни оръжия, разчитайки във боен проект Минск напълно да зависи от Москва. А Лукашенко по думите им убеждава Съединени американски щати да не ускоряват военното си наличие в района, не тъй като вижда заплаха в това, а тъй като това ще отслаби позициите на Минск в договарянията с Кремъл за съветска база.
Накрая, мъчно съвместими са основните стратегически ориентири на Русия и на Беларус. Кремъл се стреми НАТО да бъде отслабена, в идеалния случай - да се разпадне. А Лукашенко е уверен, че здравото трансатлантическо партньорство е " съществена опора на нашата планета и не дай боже да я разрушим. Убедени сме, че от сплотеността на страните в района и от запазването на военнополитическата роля на Съединени американски щати в европейските каузи зависи сигурността на целия континент (...) Без Америка тук за жал няма да решим нито един въпрос, в това число украинския спор ".
Подобни изказвания единствено озлобяват Москва.
За разграничаването на Минск от Русия обаче Кремъл би трябвало да вини единствено себе си. Ако новата студена война, стартирана от Москва, прерасне в гореща, Беларус, Полша и балтийските страни ще станат основен спектакъл на военните дейности с всички последствия от това. И без значение по какъв начин наподобява в нечии очи, Лукашенко въобще не се кани да вади за Москва кестени от огъня, изключително с риск да бъде разрушена страната му. Беларуският водач естествено не слага под подозрение съюза с Русия, само че в същото време насочва сигнал, че няма да води война с НАТО. А Русия схваща, че беларуският плацдарм е от сериозно значение за триумф на възможна военна случка в южната част на Балтика. Това стимулира и все по-твърдото й желание да погълне Беларус.
Но аншлусът на Беларус не се обрисува като лесна разходка за Москва. Макар съвсем всички беларуси да хранят положителни усеща към Русия, едвам 5-6 на 100 поддържат концепцията за влизане във федерацията. Беларуските елити, в това число армейският генералитет и службите за държавна сигурност, отлично схващат, че след " взаимопроникването " Кремъл на първо време ще постави тествани фрагменти от Русия на всички от малко малко значими постове в беларуските провинции на " обединената страна ". Твърдо ще реагира и Западът. Поява на ударни съветски дивизии в Беларус ще е крещящо доказателство, че последваща цел на Русия ще бъдат Варшава, Вилнюс, Талин, Рига. Тогава НАТО няма да има различен излаз, с изключение на да обезврежда твърдо експанзията на Москва. Прочее, аншлусът на Беларус ще стане последна случка за Кремъл.
----------
* Юрий Царик, Арсений Сивицкий. Беларусь в контексте противостояния Россия Ц НАТО: Угрозы и вызовы для суверенитета, независимости и национальной сигурности. Центр стратегических и внешнеполитических исследований. Минск, 2016. Стр. 12.
Бел. на радио " Свобода ": Мненията в графа " Блогове " може да не отразяват гледната точка на редакцията.
По публикацията работи: Виктория Тошкова
Алексей Венедиктов да вземем за пример показа наскоро размишления за " взаимопроникването " сред икономическите, военните и политическите структури на двете страни.
Отреждайки какви ли не ориси на Александър Лукашенко: от вицепрезидент на " обединената страна " до пенсионер в Крим. Венедиктов позволи прочее и някоя " трагична история ". Не е зле да се вслушаме в думите му - шефът на радио " Ехото на Москва " е persona grata в съветските коридори на властта, нещичко подочува там и след това го преразказва на любознателната публика.
" Взаимопроникване " звучи по-прилично от " аншлус " или " анексия ", само че смисълът е все този. Русия гълтам Беларус, появява се нова страна и естествено й би трябвало нова конституция, която трансформира Путин в доживотен държател. Това е най-разпространеното, само че не и само пояснение за дейностите на Кремъл. Беларус е доста значима за Москва от военно становище. Това е страна с основно състояние в геополитическото пространство " сред Русия и НАТО " - присъединението й към Русия радикално ще промени стратегическата настройка в тази зона, ще ускори съветските позиции, надлежно и опасността за прилежащите страни.
На Запад постоянно виждат в Беларус стратегически буфер, неутрализиращ военнополитическия напън от Русия. През октомври 2018 година, малко преди посещаване в Минск, американският помощник-държавен секретар Уес Мичъл посочи, че " точно държавният суверенитет и териториалната целокупност на гранични страни като Украйна, Грузия и даже Беларус са най-сигурна цитадела против съветския неоимпериализъм ". Изненадващо изказване, само че и правилно.
Русия и Беларус са съдружници. Създадени са единна формация за противовъздушна защита и взаимна формация сухопътни войски. В спокойно време войските, включени в тях, се намират в местата за непрекъсната дислокация, под нормалното си командване. При опасност от война съветските елементи ще дойдат в Беларус и командването ще поемат беларуски генерали. Редовно се правят общи учения. Министерствата на защитата създават всяка година проекти за взаимни прояви, подсигуряващи действието на тези групировки. Благопристойната фасада обаче прикрива съществени различия.
Центърът за стратегически и външнополитически проучвания в Минск, непосредствен до беларуското управление, уточни в отчет, че тактиката на Русия планува преобразяване на Беларус " в източник на многочислени провокации и закани за сигурността и стабилността на страните от НАТО и Украйна ". С тази цел Москва упорства за " безграничен едностранен достъп на съветските Въоръжени сили на територията на Република Беларус, в това число с цел да работят от нейна територия към трети страни " - също така цели да подкопае " стабилността на Беларус и дееспособността на беларуската страна, да отнеме от Минск опцията дейно да управлява личната си територия ", с цел да работят оттова срещу прилежащи и близкоразположени страни вредителски и престъпни групировки*.
С други думи, Минск е наясно с задачата на Русия - да трансформира Беларус в плацдарм за военна агресия и " хибридна експанзия " против Полша, Литва и Украйна. Перспектива, която не блазни беларуското управление. Ще посочим за образец случая с разполагането на съветска военна база в тази страна. В началото на десетилетието Москва сложи въпроса за непрекъснато военно наличие, в това число за основаване на въздушна база в Беларус. Минск направи всичко допустимо това да не се случи. За известно време въпросът като че ли изчезна от дневния ред, само че през последните месеци отново стана настоящ предвид на идното излизане на Съединени американски щати от Договора за ракетите със междинен и дребен обхват. На Кремъл му се ще да постави нуклеарните си ракети със междинен обхват допустимо най-близо до границите на натовската зона.
Тази вероятност не изпълва Минск с екстаз.
" Нашите военни могат дейно да работят, в случай че би трябвало, против всяка експанзия и спор на територията на Беларус (...) Затова нямаме потребност от никакви бази ", съобщи Александър Лукашенко.
И в случай че в Полша бъде основана американска военна база, Беларус ще отвърне не с разполагане на съветски войски в страната, а с разрастване на лични ракетни оръжия. Беларусите в действителност започнаха да създават по китайски лиценз ракети М20 (наречени там " Полонез " ), чиято далекобойност може да се увеличи до 500 километра. Според беларуски специалисти Китай е потърсен, тъй като Русия не дава на Беларус съвременни оръжия, разчитайки във боен проект Минск напълно да зависи от Москва. А Лукашенко по думите им убеждава Съединени американски щати да не ускоряват военното си наличие в района, не тъй като вижда заплаха в това, а тъй като това ще отслаби позициите на Минск в договарянията с Кремъл за съветска база.
Накрая, мъчно съвместими са основните стратегически ориентири на Русия и на Беларус. Кремъл се стреми НАТО да бъде отслабена, в идеалния случай - да се разпадне. А Лукашенко е уверен, че здравото трансатлантическо партньорство е " съществена опора на нашата планета и не дай боже да я разрушим. Убедени сме, че от сплотеността на страните в района и от запазването на военнополитическата роля на Съединени американски щати в европейските каузи зависи сигурността на целия континент (...) Без Америка тук за жал няма да решим нито един въпрос, в това число украинския спор ".
Подобни изказвания единствено озлобяват Москва.
За разграничаването на Минск от Русия обаче Кремъл би трябвало да вини единствено себе си. Ако новата студена война, стартирана от Москва, прерасне в гореща, Беларус, Полша и балтийските страни ще станат основен спектакъл на военните дейности с всички последствия от това. И без значение по какъв начин наподобява в нечии очи, Лукашенко въобще не се кани да вади за Москва кестени от огъня, изключително с риск да бъде разрушена страната му. Беларуският водач естествено не слага под подозрение съюза с Русия, само че в същото време насочва сигнал, че няма да води война с НАТО. А Русия схваща, че беларуският плацдарм е от сериозно значение за триумф на възможна военна случка в южната част на Балтика. Това стимулира и все по-твърдото й желание да погълне Беларус.
Но аншлусът на Беларус не се обрисува като лесна разходка за Москва. Макар съвсем всички беларуси да хранят положителни усеща към Русия, едвам 5-6 на 100 поддържат концепцията за влизане във федерацията. Беларуските елити, в това число армейският генералитет и службите за държавна сигурност, отлично схващат, че след " взаимопроникването " Кремъл на първо време ще постави тествани фрагменти от Русия на всички от малко малко значими постове в беларуските провинции на " обединената страна ". Твърдо ще реагира и Западът. Поява на ударни съветски дивизии в Беларус ще е крещящо доказателство, че последваща цел на Русия ще бъдат Варшава, Вилнюс, Талин, Рига. Тогава НАТО няма да има различен излаз, с изключение на да обезврежда твърдо експанзията на Москва. Прочее, аншлусът на Беларус ще стане последна случка за Кремъл.
----------
* Юрий Царик, Арсений Сивицкий. Беларусь в контексте противостояния Россия Ц НАТО: Угрозы и вызовы для суверенитета, независимости и национальной сигурности. Центр стратегических и внешнеполитических исследований. Минск, 2016. Стр. 12.
Бел. на радио " Свобода ": Мненията в графа " Блогове " може да не отразяват гледната точка на редакцията.
По публикацията работи: Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ